Download на корицата в пълен размер (5504x2433px, 2,03 MB): https://petertoushkov.eu/wp-content/uploads/2021/11/Cover-Bluegrass-Petar-Toushkov-SPREAD.jpg
Ако позволите, преди книгата да излезе отпечатана след няколко седмици през ноември, „Блуграс“ вече е на предварителна продажба в магазина на издателство „Ерго“: https://store.ergobooks.eu/product/blugras-petar-tushkov/
Надявам се всички дарители и предварително поръчали, чиито имена виждате на четвърта корица, да получат благополучно бройките си най-късно в началото на декември (с онези от Вас, с които не сме уточнили подробностите, ще се свържа допълнително).
Всички разкази и новелата „Вазев, 1887“ са минати на последна строга авторска редакция. Финален оглед на текстовете прави Явора Руменова, на която също благодаря, че се съгласи да свърши тази нелека задача.
Новелата „Вазев“, ще попитате? Тази повест от 80 страници имаше трудната съдба да не се превърне в първа част от роман и да не излезе под егидата на издателство „Сиела“, за което ужасно съжалявам. Вината е изцяло моя, независимо от най-доброто желание на хората от издателството да подкрепят идеята. Макар да е кратък роман в 14 глави, тя е дълъг разказ от 80 страници и поначало е със сензационен характер – едновременно е приключенска история „с продължение“, каквато бихте открили в подлистниците на кресливата масова преса от ерата на периодичните издания, но и налудничав експеримент на единични изстрели от обособени текстове, които ще улавят главния герой под различен ъгъл, в различни време и нагласа. Най-големият проблем? В продължение на две години, след като подписах договор със „Сиела“ за издаването на несъществуващия роман в три части „Вазев“, не си давах сметка, че нещо в цялостната картина ми липсва и упорито се фокусирах върху третата, последна част. В действителност едва на по-късен етап осъзнах, че съм пропуснал една стъпка – една допълнителна, четвърта история между вече замислените първа и втора повест!
„Вазев, 1887“ не се чете лесно. Може би дори няма да е по вкуса на всеки. Но със сигурност ще бъде предизвикателство за читателя (поне за мен беше такова, докато редактирах). За най-упоритите и заинтригуваните, които се справят с четенето – към края на повестта съм въвел малка, но съществена добавка (и не, не говоря за курсивния текст в самия край, той е само намигване към други образци на сензационния жанр), която извежда недвусмислено Вазев от самоналоженото гето на самостоятелния текст и го прави част от поредица, в нещо, което читателят очаква заради удоволствието резултатът, надявам се, да надхвърли очакванията му.
Друго освен тези дребни бележки по книгата нямам. Не планирам в „Блуграс“ да има прочувствен предговор или сантиментален послеслов. Всички, на които не мога да изразя докрай благодарността си за подкрепата, са изброени на четвърта корица – включително издателство „Ерго“, от което бяха така добри да угодят на прищевките ми никъде по корицата да не фигурира лого на издателството, но правят всичко възможно да улеснят издаването на този дълго отлаган сборник, в който съм събрал истории, писани в интервала на последните двайсет години („Майки и бащи“ излезе в края на далечната 2001 год. във в. „Литературен форум“, а „Красивата гайша“ завърших в края на септември 2021-а).