В света на геополитиката, последният месец на 2020 изглежда е месецът на Иран, САЩ и Израел. Трите държави бяха замесени по един или друг начин в редица събития. Годината завършва така, както започна - с напрежение в Близкия изток, отстраняване на важни за иранското правителство хора и дрязги на вътрешните политически фронтове в САЩ и Израел. Несъмнено, убийството на иранския ядрен физик Мохсин Фахризаде през ноември, доведе до сътресения, макар и не задължително публични. Фахризаде беше считан за един от основателите на програмата за ядрено въоръжение на Иран и поради тази причина отдавна е в списъците на Вашингтон и Тел Авив.

Вероятно с идеята да отправи послание, Нетаняху е наредил премахването на Фахризаде. Това действие може би е координирано с Обединените арабски емирства и Саудитска Арабия, но засега - към края на декември - няма доказателства за това. САЩ засилиха санкциите върху Техеран като геополитически подарък за идващата нова администрация на Джо Байдън - за да бъдем точни, Тръмп налага санкции срещу режима в Иран всяка седмица и смята да прави това до встъпването в длъжност на Байдън в края на януари 2021. Идват много натоварени със събития първи месеци на 2021, които ще засягат и Балканите - САЩ и Израел засилват позициите си в региона, включително на разузнавателно ниво, заради напрежението с Иран.

Линкове към всички статии по темите, описани в този бюлетин, може да намерите най-долу.

Една от темите, които следя отблизо, е постигането на споразумения между Израел и редица арабски държави. Сигналите посочват, че Израел може да направи стъпки към установяване на дипломатически отношения и с мюсюлмански държави в Азия - слуховете споменават Индонезия и Пакистан, което би било огромен пробив за израелската политика, но може да предизвика и трусове. Така стана със сигналите за отношения със Судан, същото се случи и с официализирането на дългогодишните тайни отношения между Израел и Мароко. Палестинците се оказват губещи за момента, но вероятно не в дългосрочен план.

Друга тема, която проследих, е установяването на руска база в Судан. За това в журнала ни за военни конфликти Де Ре Милитари говорим от повече от година, когато се появиха първите по-сериозни сигнали, че Москва смята Судан за основна част от плана си за по-сериозно връщане в Африка. Впрочем, както споменаваме в книгата си с Кирил Аврамов, "Руските невидими армии", този ход на Кремъл беше очакван рано или късно. В навечерието на изборите в Централноафриканската република (ЦАР) на 27 декември, руснаците участват активно в политическата криза в страната. Действията на Русия в Централна, Източна и Северна Африка ще е една от темите, които ще следя през следващите месеци.

През изминалия месец публикувах две статии в чуждата преса за продължаващата опасност от "Ислямска държава" и отделно за геополитическото съперничество между Турция и Русия. Линкове към публикациите можете да откриете по-долу.

Може да проследите новини по споменатите теми и много други, които публикуваме в журнала ни за военни конфликти, военна история и политически кризи Де Ре Милитари - във Фейсбук или в сайта ни, за да прочете седмичните ни бюлетини DRM Brief. Впрочем, очаквайте новини около журнала - ако всичко е наред, още в началото на 2021!

В края на годината, ако решите да подкрепите журналистическата ми работа, можете да го направите в тази страница, като ме черпите кафе :)) Бъдете щастливи и се пазете - нека идващата година е по-добра за всички ни! Весели празници!

Статии:

В чуждата преса:

Ако ви харесва заглавното изображение, може да го изтеглите от страницата на автора Peggy_Marco в Pixabay.